1.

затъпя́вам

1. (какво) Правя тъп — несхватлив, нечувствителен.

Лентяйството затъпява ума.
Страхът затъпява сетивата.

2. (какво) Правя нещо остро по-тъпо; изтъпявам, притъпявам.

С месото затъпих ножа.

3. (преносно) Правя нещо да се проявява в по-слаба степен, да загуби типичните си добри качества.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице затъпявам затъпяваме
второ лице затъпяваш затъпявате
трето лице затъпява затъпяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице затъпявах затъпявахме
второ лице затъпява затъпявахте
трето лице затъпява затъпяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице затъпявах затъпявахме
второ лице затъпяваше затъпявахте
трето лице затъпяваше затъпяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
затъпявай затъпявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъпявал затъпявала затъпявало затъпявали
членувана затъпявалия затъпявалата затъпявалото затъпявалите
с пълен член затъпявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъпявал затъпявала затъпявало затъпявали
членувана затъпявалия затъпявалата затъпявалото затъпявалите
с пълен член затъпявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъпяван затъпявана затъпявано затъпявани
членувана затъпявания затъпяваната затъпяваното затъпяваните
с пълен член затъпяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъпяващ затъпяваща затъпяващо затъпяващи
членувана затъпяващия затъпяващата затъпяващото затъпяващите
с пълен член затъпяващият — — —
Деепричастие
затъпявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-тъ-пя-вам
  • форми затъпя́ваш, несв. и затъпя́, св.
Източници
затъпявам се

Ставам по-тъп.

  • възвратен глагол
  • форми затъпя се

2.

затъпя́вам

1. Ставам по-малко остър.

Ножовете са затъпели.

2. Ставам несхватлив, нечувствителен, тъп.

От алкохола затъпя.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице затъпявам затъпяваме
второ лице затъпяваш затъпявате
трето лице затъпява затъпяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице затъпявах затъпявахме
второ лице затъпява затъпявахте
трето лице затъпява затъпяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице затъпявах затъпявахме
второ лице затъпяваше затъпявахте
трето лице затъпяваше затъпяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
затъпявай затъпявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъпявал затъпявала затъпявало затъпявали
членувана затъпявалия затъпявалата затъпявалото затъпявалите
с пълен член затъпявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъпявал затъпявала затъпявало затъпявали
членувана затъпявалия затъпявалата затъпявалото затъпявалите
с пълен член затъпявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъпяван затъпявана затъпявано затъпявани
членувана затъпявания затъпяваната затъпяваното затъпяваните
с пълен член затъпяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъпяващ затъпяваща затъпяващо затъпяващи
членувана затъпяващия затъпяващата затъпяващото затъпяващите
с пълен член затъпяващият — — —
Деепричастие
затъпявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • форми затъпя́ваш, несв. и затъпе́я, св.
Източник