тъпе́я

разговорно, пренебрежително

1. Ставам по-тъп, по-глупав; затъпявам.

2. Стоя, без да мога да реагирам, пасувам.

Всички тъпееха от изненада пред невероятното същество.

3. Не разбирам, не схващам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тъпея тъпеем
второ лице тъпееш тъпеете
трето лице тъпее тъпеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тъпях тъпяхме
второ лице тъпя тъпяхте
трето лице тъпя тъпяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тъпеех тъпеехме
второ лице тъпееше тъпеехте
трето лице тъпееше тъпееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тъпей тъпейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъпял тъпяла тъпяло тъпели
членувана тъпелия тъпялата тъпялото тъпелите
с пълен член тъпелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъпеел тъпеела тъпеело тъпеели
членувана тъпеелия тъпеелата тъпеелото тъпеелите
с пълен член тъпеелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъпеещ тъпееща тъпеещо тъпеещи
членувана тъпеещия тъпеещата тъпеещото тъпеещите
с пълен член тъпеещият — — —
Деепричастие
тъпеейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тъ-пея
  • форми тъпе́еш, мин. св. тъпя́х, мин. прич. тъпя́л, несв.
Източник