притъпя́вам

1. (какво) Правя нещо да стане по-тъпо.

Притъпявам върха на нож.

2. (какво, преносно) Правя нещо да се усеща по-слабо.

Притъпявам болката.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притъпявам притъпяваме
второ лице притъпяваш притъпявате
трето лице притъпява притъпяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притъпявах притъпявахме
второ лице притъпява притъпявахте
трето лице притъпява притъпяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притъпявах притъпявахме
второ лице притъпяваше притъпявахте
трето лице притъпяваше притъпяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притъпявай притъпявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притъпявал притъпявала притъпявало притъпявали
членувана притъпявалия притъпявалата притъпявалото притъпявалите
с пълен член притъпявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притъпявал притъпявала притъпявало притъпявали
членувана притъпявалия притъпявалата притъпявалото притъпявалите
с пълен член притъпявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притъпяван притъпявана притъпявано притъпявани
членувана притъпявания притъпяваната притъпяваното притъпяваните
с пълен член притъпяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притъпяващ притъпяваща притъпяващо притъпяващи
членувана притъпяващия притъпяващата притъпяващото притъпяващите
с пълен член притъпяващият — — —
Деепричастие
притъпявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-тъ-пя-вам
  • форми притъпяваш, несв. и притъпя, св.
Източник
притъпявам се

За болка, чувство — ставам по-слаб; отслабвам.

Болката ми се притъпи.
  • възвратен глагол
  • форми притъпя се