замо́лвам

1. (кого) Помолвам.

2. Започвам да моля.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице замолвам замолваме
второ лице замолваш замолвате
трето лице замолва замолват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице замолвах замолвахме
второ лице замолва замолвахте
трето лице замолва замолваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице замолвах замолвахме
второ лице замолваше замолвахте
трето лице замолваше замолваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
замолвай замолвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замолвал замолвала замолвало замолвали
членувана замолвалия замолвалата замолвалото замолвалите
с пълен член замолвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замолвал замолвала замолвало замолвали
членувана замолвалия замолвалата замолвалото замолвалите
с пълен член замолвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замолван замолвана замолвано замолвани
членувана замолвания замолваната замолваното замолваните
с пълен член замолваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замолващ замолваща замолващо замолващи
членувана замолващия замолващата замолващото замолващите
с пълен член замолващият — — —
Деепричастие
замолвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-мол-вам
  • форми замо́лваш, несв. и замо́ля, св.
Източник
замолвам се

1. Помолвам се настоятелно.

2. Започвам да се моля.

  • възвратен глагол
  • форми замоля се