апели́рам

1. (за какво, към кого) Отправям апел.

2. (специално, какво) В съдопроизводството — обжалвам съдебно решение пред по-горна съдебна инстанция.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице апелирам апелираме
второ лице апелираш апелирате
трето лице апелира апелират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице апелирах апелирахме
второ лице апелира апелирахте
трето лице апелира апелираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице апелирах апелирахме
второ лице апелираше апелирахте
трето лице апелираше апелираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
апелирай апелирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана апелирал апелирала апелирало апелирали
членувана апелиралия апелиралата апелиралото апелиралите
с пълен член апелиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана апелирал апелирала апелирало апелирали
членувана апелиралия апелиралата апелиралото апелиралите
с пълен член апелиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана апелиращ апелираща апелиращо апелиращи
членувана апелиращия апелиращата апелиращото апелиращите
с пълен член апелиращият — — —
Деепричастие
апелирайки
  • непреходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне апе-ли-рам
  • форми апели́раш, несв. и св.
Източник