1.

за́вет

1. Място, защитено от вятър.

Стоя на завет.

2. (преносно) Спокойно, осигурено място или положение.

С тази длъжност си винаги на завет.

От „завея“.

единствено число множествено число
нечленувана завет завети
членувана завета заветите
с пълен член заветът —
бройна форма завета
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-вет
  • форми само ед.
Източници

2.

заве́т

книжовно

Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи.

Трябва да живеем по заветите на дедите си.

*zavětъ праславянски завѣтъ през старобългарски заве́т

Стар завет

Дохристиянската част на Библията.

Нов завет

Християнските книги на Библията.

единствено число множествено число
нечленувана завет завети
членувана завета заветите
с пълен член заветът —
бройна форма завета
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. заве́ти, (два) заве́та
Източници