Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. Място, защитено от вятър.
Стоя на завет.
2. (преносно) Спокойно, осигурено място или положение.
С тази длъжност си винаги на завет.
От „завея“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | завет | завети |
| членувана | завета | заветите |
| с пълен член | заветът | — |
| бройна форма | завета |
|---|
2.
книжовно
Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи.
Трябва да живеем по заветите на дедите си.
*zavětъ праславянски завѣтъ през старобългарски заве́т
Дохристиянската част на Библията.
Християнските книги на Библията.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | завет | завети |
| членувана | завета | заветите |
| с пълен член | заветът | — |
| бройна форма | завета |
|---|