забата́чвам

(какво, разговорно) Обърквам, оплитам работа, сметки.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забатачвам забатачваме
второ лице забатачваш забатачвате
трето лице забатачва забатачват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забатачвах забатачвахме
второ лице забатачва забатачвахте
трето лице забатачва забатачваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забатачвах забатачвахме
второ лице забатачваше забатачвахте
трето лице забатачваше забатачваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забатачвай забатачвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забатачвал забатачвала забатачвало забатачвали
членувана забатачвалия забатачвалата забатачвалото забатачвалите
с пълен член забатачвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забатачвал забатачвала забатачвало забатачвали
членувана забатачвалия забатачвалата забатачвалото забатачвалите
с пълен член забатачвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забатачван забатачвана забатачвано забатачвани
членувана забатачвания забатачваната забатачваното забатачваните
с пълен член забатачваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забатачващ забатачваща забатачващо забатачващи
членувана забатачващия забатачващата забатачващото забатачващите
с пълен член забатачващият — — —
Деепричастие
забатачвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ба-тач-вам
  • форми забата́чваш, несв. и забата́ча, св.
Източник
забатачвам се

Обърквам се, оплитам се в работа, в сметки; потъвам в дългове.

  • възвратен глагол
  • форми забатача се