закъ́свам

1. (разговорно) Изпадам в тежко положение, загазвам.

Закъсвам с парите.

2. Започвам да късам.

закъсал — прилагателно име
закъсан — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице закъсвам закъсваме
второ лице закъсваш закъсвате
трето лице закъсва закъсват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице закъсвах закъсвахме
второ лице закъсва закъсвахте
трето лице закъсва закъсваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице закъсвах закъсвахме
второ лице закъсваше закъсвахте
трето лице закъсваше закъсваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закъсвай закъсвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закъсвал закъсвала закъсвало закъсвали
членувана закъсвалия закъсвалата закъсвалото закъсвалите
с пълен член закъсвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закъсвал закъсвала закъсвало закъсвали
членувана закъсвалия закъсвалата закъсвалото закъсвалите
с пълен член закъсвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закъсван закъсвана закъсвано закъсвани
членувана закъсвания закъсваната закъсваното закъсваните
с пълен член закъсваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закъсващ закъсваща закъсващо закъсващи
членувана закъсващия закъсващата закъсващото закъсващите
с пълен член закъсващият — — —
Деепричастие
закъсвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-къс-вам
  • форми закъ́сваш, несв. и закъ́сам, св.
Източник
закъсвам се

Започвам да се късам от единия край.

Чантата ми се е закъсала.
  • възвратен глагол
  • форми закъсам се