затъ́вам

1. Хлътвам донякъде в нещо рядко, течно или меко.

Затъвам в тиня.
Затъвам до кръста в снега.

2. (преносно) Обхваща ме напълно, от всички страни.

Затъвам в мръсотия.
Затъвам в корупция.

3. Изпадам в много тежко положение; пропадам дълбоко.

Той е в полицията, затънал е много.
Затъвам в дългове

Направил съм много дългове, не мога да ги върна.

затъване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице затъвам затъваме
второ лице затъваш затъвате
трето лице затъва затъват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице затъвах затъвахме
второ лице затъва затъвахте
трето лице затъва затъваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице затъвах затъвахме
второ лице затъваше затъвахте
трето лице затъваше затъваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
затъвай затъвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъвал затъвала затъвало затъвали
членувана затъвалия затъвалата затъвалото затъвалите
с пълен член затъвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъвал затъвала затъвало затъвали
членувана затъвалия затъвалата затъвалото затъвалите
с пълен член затъвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъващ затъваща затъващо затъващи
членувана затъващия затъващата затъващото затъващите
с пълен член затъващият — — —
Деепричастие
затъвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-тъ-вам
  • форми затъ́ваш, несв. и затъ́на, св.
Източник