дъ́ня

1. (диалектно, кого) Бия, удрям.

2. (жаргонно, какво) Пускам да свири силно.

Дъня радиото.
Дъня музиката.

3. (жаргонно) Пия алкохол.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дъня дъним
второ лице дъниш дъните
трето лице дъни дънят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дъних дънихме
второ лице дъни дънихте
трето лице дъни дъниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дънех дънехме
второ лице дънеше дънехте
трето лице дънеше дънеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дъни дънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дънил дънила дънило дънили
членувана дънилия дънилата дънилото дънилите
с пълен член дънилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дънел дънела дънело дънели
членувана дънелия дънелата дънелото дънелите
с пълен член дънелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дънещ дънеща дънещо дънещи
членувана дънещия дънещата дънещото дънещите
с пълен член дънещият — — —
Деепричастие
дънейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дъ-ня
  • форми дъ́ниш, мин. св. дъ́них и дъни́х, мин. прич. дъ́нил и дъни́л, несв.
Източник
дъня се

(жаргонно) Пропадам, издънвам се.

  • възвратен глагол