главата́р

1. (остаряло) Водач, предводител, вожд.

2. (пренебрежително) Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие.

Ето, този им е главатарят!
единствено число множествено число
нечленувана главатар главатари
членувана главатаря главатарите
с пълен член главатарят —
бройна форма главатаря
звателна форма главатарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гла-ва-тар
  • форми главата́рят, главата́ря, мн. главата́ри
Източник