Източник
-
главата́р -
1. (остаряло) Водач, предводител, вожд.
-
2. (пренебрежително) Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие.
Ето, този им е главатарят!
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | главатар | главатари |
| членувана | главатаря | главатарите |
| с пълен член | главатарят | — |
| бройна форма | главатаря |
|---|---|
| звателна форма | главатарю |