войво́да

1. (историческо) Предводител на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.

2. (остаряло) Военачалник.

3. (историческо) През Средновековието — управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.

воевода старобългарски войво́да

ст.-бълг. воевода ἡγεμών (Зогр., Мар., Асем., Супр., Ман.хр.). Сродни форми: сърбохърв. во̏jвода, словен. vójvoda, чеш. vévoda, vejvoda, пол. wojewoda, полаб. våjvåda „княз“. Праслав. *vojьvoda е буквален превод (калка) на ст.-в.-нем. heri-zogo „военачалник, херцог“.

войводски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана войвода войводи
членувана войводата войводите
звателна форма войводо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вой-во-да
  • форми мн. войво́ди
Източници