байракта́р

1. (остаряло) Знаменосец.

2. (преносно, разговорно) Главатар, водач.

единствено число множествено число
нечленувана байрактар байрактари
членувана байрактаря байрактарите
с пълен член байрактарят —
бройна форма байрактаря
звателна форма байрактарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бай-рак-тар
  • форми байракта́рят, байракта́ря, мн. байракта́ри
Източник