Източник
-
байракта́р -
1. (остаряло) Знаменосец.
-
2. (преносно, разговорно) Главатар, водач.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | байрактар | байрактари |
| членувана | байрактаря | байрактарите |
| с пълен член | байрактарят | — |
| бройна форма | байрактаря |
|---|---|
| звателна форма | байрактарю |