върто́п

Водовъртеж.

врътъпъ старобългарски „пещера, градина“ върто́п

старобълг. врътъпъ „пещера, градина“ (Клоц., Супр.). Стара двуосновна дума: *vьrt- „въртя“ + *ъp- „вода“, съответстващо на лит. upė „река“, латв. upe „река, ручей“.

единствено число множествено число
нечленувана въртоп въртопи
членувана въртопа въртопите
с пълен член въртопът —
бройна форма въртопа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вър-топ
  • форми мн. върто́пи, (два) върто́па
Източници