възся́дам

1. (кого какво) Сядам върху нещо или някого; яхвам.

Възседнах магарето.

2. (преносно, кого) Поставям в положение на подчинение; възкачвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възсядам възсядаме
второ лице възсядаш възсядате
трето лице възсяда възсядат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възсядах възсядахме
второ лице възсяда възсядахте
трето лице възсяда възсядаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възсядах възсядахме
второ лице възсядаше възсядахте
трето лице възсядаше възсядаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възсядай възсядайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възсядал възсядала възсядало възсядали
членувана възсядалия възсядалата възсядалото възсядалите
с пълен член възсядалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възсядал възсядала възсядало възсядали
членувана възсядалия възсядалата възсядалото възсядалите
с пълен член възсядалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възсядан възсядана възсядано възсядани
членувана възсядания възсяданата възсяданото възсяданите
с пълен член възсяданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възсядащ възсядаща възсядащо възсядащи
членувана възсядащия възсядащата възсядащото възсядащите
с пълен член възсядащият — — —
Деепричастие
възсядайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-ся-дам
  • форми възся́даш, несв. и възсе́дна, св.
Източник