възка́чвам

диалектно

1. (какво) Възсядам (животно).

2. (преносно, кого) Поставям в положение на подчинение. възкачвам се/възкача се. —

Възкачвам се/възкача се на престола

Ставам монарх.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възкачвам възкачваме
второ лице възкачваш възкачвате
трето лице възкачва възкачват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възкачвах възкачвахме
второ лице възкачва възкачвахте
трето лице възкачва възкачваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възкачвах възкачвахме
второ лице възкачваше възкачвахте
трето лице възкачваше възкачваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възкачвай възкачвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възкачвал възкачвала възкачвало възкачвали
членувана възкачвалия възкачвалата възкачвалото възкачвалите
с пълен член възкачвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възкачвал възкачвала възкачвало възкачвали
членувана възкачвалия възкачвалата възкачвалото възкачвалите
с пълен член възкачвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възкачван възкачвана възкачвано възкачвани
членувана възкачвания възкачваната възкачваното възкачваните
с пълен член възкачваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възкачващ възкачваща възкачващо възкачващи
членувана възкачващия възкачващата възкачващото възкачващите
с пълен член възкачващият — — —
Деепричастие
възкачвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-кач-вам
  • форми възка́чваш, несв. и възкача́, св.
Източник