изка́чвам

(какво) Движа се нагоре, преодолявам височина.

Изкачвам връх.
Изкачвам височина.
изкачване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкачвам изкачваме
второ лице изкачваш изкачвате
трето лице изкачва изкачват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкачвах изкачвахме
второ лице изкачва изкачвахте
трето лице изкачва изкачваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкачвах изкачвахме
второ лице изкачваше изкачвахте
трето лице изкачваше изкачваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкачвай изкачвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкачвал изкачвала изкачвало изкачвали
членувана изкачвалия изкачвалата изкачвалото изкачвалите
с пълен член изкачвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкачвал изкачвала изкачвало изкачвали
членувана изкачвалия изкачвалата изкачвалото изкачвалите
с пълен член изкачвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкачван изкачвана изкачвано изкачвани
членувана изкачвания изкачваната изкачваното изкачваните
с пълен член изкачваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкачващ изкачваща изкачващо изкачващи
членувана изкачващия изкачващата изкачващото изкачващите
с пълен член изкачващият — — —
Деепричастие
изкачвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-кач-вам
  • форми изка́чваш, несв. и изкача́, св.
Източник
изкачвам се

Движа се нагоре.

Изкачвам се по стълбите.
  • възвратен глагол
  • форми изкача се