възвися́вам

(кого, какво) Придавам по-високо положение, значение; издигам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възвисявам възвисяваме
второ лице възвисяваш възвисявате
трето лице възвисява възвисяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възвисявах възвисявахме
второ лице възвисява възвисявахте
трето лице възвисява възвисяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възвисявах възвисявахме
второ лице възвисяваше възвисявахте
трето лице възвисяваше възвисяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възвисявай възвисявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвисявал възвисявала възвисявало възвисявали
членувана възвисявалия възвисявалата възвисявалото възвисявалите
с пълен член възвисявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвисявал възвисявала възвисявало възвисявали
членувана възвисявалия възвисявалата възвисявалото възвисявалите
с пълен член възвисявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвисяван възвисявана възвисявано възвисявани
членувана възвисявания възвисяваната възвисяваното възвисяваните
с пълен член възвисяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвисяващ възвисяваща възвисяващо възвисяващи
членувана възвисяващия възвисяващата възвисяващото възвисяващите
с пълен член възвисяващият — — —
Деепричастие
възвисявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-ви-ся-вам
  • форми възвися́ваш, несв. и възвися́, св.
Източник