Източник
-
вцепене́н -
1. Който е неподвижен, безчувствен, вдървен.
-
2. (преносно) Изненадан, уплашен.
вцепененост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | вцепенен | вцепенена | вцепенено | вцепенени |
| членувана | вцепенения | вцепенената | вцепененото | вцепенените |
| с пълен член | вцепененият | — | — | — |