вцепене́н

1. Който е неподвижен, безчувствен, вдървен.

2. (преносно) Изненадан, уплашен.

вцепененост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вцепенен вцепенена вцепенено вцепенени
членувана вцепенения вцепенената вцепененото вцепенените
с пълен член вцепененият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне вце-пе-нен
  • форми вцепене́на, вцепене́но, мн. вцепене́ни
Източник