изнена́дам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изненадам изненадаме
второ лице изненадаш изненадате
трето лице изненада изненадат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изненадах изненадахме
второ лице изненада изненадахте
трето лице изненада изненадаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изненадах изненадахме
второ лице изненадаше изненадахте
трето лице изненадаше изненадаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изненадай изненадайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изненадал изненадала изненадало изненадали
членувана изненадалия изненадалата изненадалото изненадалите
с пълен член изненадалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изненадал изненадала изненадало изненадали
членувана изненадалия изненадалата изненадалото изненадалите
с пълен член изненадалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изненадан изненадана изненадано изненадани
членувана изненадания изненаданата изненаданото изненаданите
с пълен член изненаданият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-не-на-дам
  • форми изнена́даш, св.
Източник