-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
-
вре́ме -
1. (специално, само единствено число) Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята.
Във времето и пространството.
-
2. (само единствено число) Продължителност, траене на това, което става, измервано в секунди, минути, часове и прочее.
Колко време ще се бавиш?
Как бързо минава времето!
-
3. При състезание или тренировка: резултат или постижение по отношение продължителността на пробег, преплуване и т.н. с оглед на някакъв еталон.
-
4. (само единствено число) Определен момент, промеждутък, период.
Прекарах добре времето си в неделя.
По време на заседанието.
В това време.
По това време.
По всяко време.
Нощно време.
-
5. (само единствено число) Удобен, подходящ, благоприятен момент.
Не е време за четене.
Време е да тръгваме.
Май че е време да започваме.
Никога не намираш време за мене.
-
6. Епоха, исторически период.
Това са останки от времето на Второто българско царство.
Размирни времена.
-
7. (специално) В езикознанието — глаголна категория, чрез която се определя положението на действието спрямо момента на говорене.
Сегашно време.
Минало свършено време.
-
8. (музика) Ритмична единица, дял от такта.
врѣмѧ старобългарски вре́ме
старобълг. врѣмѧ (vrěmę) (Зогр., Мар., Асем.), от гл. врьтѣти, врьштѫ „въртя“, ИЕ *uert-men, срв. староинд. vartman „коловоз, диря, път, направление“ (и прен.) от *uert- „въртя“ и наставка -men (срв. бреме). В семант. план срв. лат. annus vertens, mensis vertens, anniversārius „който се връща всяка година“.
Преждевременно.
Напоследък.
(разговорно) Преди години, някога, отдавна.
(разговорно) Отдавна, някога, на което съм свидетел.
(разговорно) В началото.
(разговорно) В неподходящ момент.
Понякога.
(разговорно) В неопределен минал момент.
(разговорно) В неопределен бъдещ момент.
Не много отдавна.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | време | времена |
| членувана | времето | времената |