1.

вре́ме

1. (специално, само единствено число) Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята.

Във времето и пространството.

2. (само единствено число) Продължителност, траене на това, което става, измервано в секунди, минути, часове и прочее.

Колко време ще се бавиш?
Как бързо минава времето!

3. При състезание или тренировка: резултат или постижение по отношение продължителността на пробег, преплуване и т.н. с оглед на някакъв еталон.

4. (само единствено число) Определен момент, промеждутък, период.

Прекарах добре времето си в неделя.
По време на заседанието.
В това време.
По това време.
По всяко време.
Нощно време.

5. (само единствено число) Удобен, подходящ, благоприятен момент.

Не е време за четене.
Време е да тръгваме.
Май че е време да започваме.
Никога не намираш време за мене.

6. Епоха, исторически период.

Това са останки от времето на Второто българско царство.
Размирни времена.

7. (специално) В езикознанието — глаголна категория, чрез която се определя положението на действието спрямо момента на говорене.

Сегашно време.
Минало свършено време.

8. (музика) Ритмична единица, дял от такта.

врѣмѧ старобългарски вре́ме

старобълг. врѣмѧ (vrěmę) (Зогр., Мар., Асем.), от гл. врьтѣти, врьштѫ „въртя“, ИЕ *uert-men, срв. староинд. vartman „коловоз, диря, път, направление“ (и прен.) от *uert- „въртя“ и наставка -men (срв. бреме). В семант. план срв. лат. annus vertens, mensis vertens, anniversārius „който се връща всяка година“.

Без време

Преждевременно.

В последно време

Напоследък.

Едно време

(разговорно) Преди години, някога, отдавна.

На времето

(разговорно) Отдавна, някога, на което съм свидетел.

На първо време

(разговорно) В началото.

Ни в туй, ни в онуй време

(разговорно) В неподходящ момент.

От време на време

Понякога.

По едно време

(разговорно) В неопределен минал момент.

По някое време

(разговорно) В неопределен бъдещ момент.

Преди време

Не много отдавна.

единствено число множествено число
нечленувана време времена
членувана времето времената
  • съществително име, среден род
  • пренасяне вре-ме
  • форми мн. времена́
  • област музика →
Източници

2.

вре́ме

Състояние на атмосферата в определено място, в определен момент.

Времето днес е хубаво.
Какво е времето при вас?
Времето се разваля.
Времето се оправя.
Тихо време.
Облачно време.
Студено време.
Горещо време.
Хладно за сезона време.

*vermę праславянски врѣмѧ през старобългарски вре́ме

единствено число множествено число
нечленувана време времена
членувана времето времената
  • съществително име, среден род
  • форми само ед.
Източници