Източник
-
сезо́н -
1. Всяко едно от четирите годишни времена.
Лятото е най-горещият сезон.
-
2. Част от годината, през която се извършва някаква нецелогодишна дейност.
Театрален сезон.
Ловен сезон.
- годишно време
Мъртъв сезон
Времето, когато е невъзможно да се извършва определена дейност.
Откривам/открия сезона (на нещо)
Започвам редовно да извършвам нещо.
сезонен
— прилагателно име
Сезонно намаление.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | сезон | сезони |
| членувана | сезона | сезоните |
| с пълен член | сезонът | — |
| бройна форма | сезона |
|---|