-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
час -
1. Мерна единица за време, равна на една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на шейсет минути.
Чаках го цял час.
-
2. (само единствено число) Срок от 60 минути, изчислен от полунощ или от обяд.
Сега е два часът след полунощ.
Ще се върна в пет часа следобед.
-
3. Промеждутък, предназначен за учебни занятия.
Утре имам два часа математика.
-
4. Време, момент.
В труден час.
В късен час.
-
5. Време, предназначено за нещо.
Приемен час.
часъ старобългарски час
Старобълг. часъ ὥρα (Супр.), чѣсъ (Зогр., Мар., Мак. кир. л.) от *čěs- първоначално „резка“, отразяваща примитивното отразяване на времето. Сродни думи: старопрус. kīsman, алб. kohë (< *kēsā) „време“, отнасящи се към кося.
Много често.
Решителен момент.
Пожелание при отпътуване или при започване на нова дейност.
Веднага.
Настъпи решителният момент.
Времето след полунощ.
Дойде краят, предсмъртният момент.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | час | часове |
| членувана | часа | часовете |
| с пълен член | часът | — |
| бройна форма | часа |
|---|