час

1. Мерна единица за време, равна на една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на шейсет минути.

Чаках го цял час.

2. (само единствено число) Срок от 60 минути, изчислен от полунощ или от обяд.

Сега е два часът след полунощ.
Ще се върна в пет часа следобед.

3. Промеждутък, предназначен за учебни занятия.

Утре имам два часа математика.

4. Време, момент.

В труден час.
В късен час.

5. Време, предназначено за нещо.

Приемен час.

часъ старобългарски час

Старобълг. часъ ὥρα (Супр.), чѣсъ (Зогр., Мар., Мак. кир. л.) от *čěs- първоначално „резка“, отразяваща примитивното отразяване на времето. Сродни думи: старопрус. kīsman, алб. kohë (< *kēsā) „време“, отнасящи се към кося.

Час по час

Много често.

Дванадесети час

Решителен момент.

На добър час!

Пожелание при отпътуване или при започване на нова дейност.

На часа

Веднага.

Удари часът

Настъпи решителният момент.

Малките часове

Времето след полунощ.

Настъпи/удари последният час (на някого)

Дойде краят, предсмъртният момент.

единствено число множествено число
нечленувана час часове
членувана часа часовете
с пълен член часът —
бройна форма часа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне час
  • форми часъ́т, часа́, мн. часове́, (два) ча́са
Източници