вра

1. (разговорно) Въвирам се, вмъквам се; провирам се. Постоянно се вре в краката ми.

2. (преносно, пренебрежително) Намесвам се, участвам, без да съм поканен. Постоянно се вре, където не му е работа. Ти какво се вреш в чуждата работа

въврѣти старобългарски вра

старобълг. въврѣти, проврѣти (Супр.) „провирам“. Сродни думи: -лит. verti, латв. vērt „нанизвам“, -старогръц. ἀείρω „подреждам“, -гот. wriþus „стадо“, стародат. varde, vorde „връзка от 10 риби“, -староирл. foirenn „стадо“, уелс. gwerin „множество, плебс“, -староинд. vŗndas „стадо, куп“, от ИЕ корен *(a)werǝ-, *wrē-.

Вра се между шамарите

(разговорно, пренебрежително) Сам си причинявам неприятност.

  • глагол
  • пренасяне вра
  • форми вра се, вреш се, мин. св. врях се, мин. прич. врял се, несв.
Източници
вра се

разговорно

1. Въвирам се, вмъквам се; провирам се.

Постоянно се вре в краката ми.

2. (преносно, пренебрежително) Намесвам се, участвам, без да съм поканен.

Постоянно се вре, където не му е работа.
Ти какво се вреш в чуждата работа?
Вра се между шамарите

(разговорно, пренебрежително) Сам си причинявам неприятност.

  • възвратен глагол
  • форми вреш се, мин. св. врях се, мин. прич. врял се, несв.