Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Според религиозните вярвания — главатарят на дяволите; сатана.
2. (преносно) Лукав, коварен човек.
вельзевоулъ старобългарски велзеву́л
старобълг. вельзевоулъ, вельзѣолъ (Син. тр.) Произв.: велзевулски, велзевулщина.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | велзевул | велзевули |
| членувана | велзевула | велзевулите |
| с пълен член | велзевулът | — |
| бройна форма | велзевула |
|---|