бабаи́т

(разговорно) Едър, силен мъж, готов за бой, за подвизи; мъжага, юначага.

От османотур. بابایكیت / тур. babayiğit.

бабаитски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана бабаит бабаити
членувана бабаита бабаитите
с пълен член бабаитът —
бройна форма бабаита
звателна форма бабаите
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ба-ба-ит
  • форми мн. бабаи́ти
Източници