юмру́к

1. Човешка длан със стиснати към нея пръсти.

Стискам ръцете си в юмруци.
Удрям с юмрук.

2. (преносно) Насилие, терор.

Тези хора май искат юмрука, само така ще се усмирят.
(Ръководя) с твърд юмрук

Ръководя строго, твърдо.

юмручен — прилагателно име
юмруче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана юмрук юмруци
членувана юмрука юмруците
с пълен член юмрукът —
бройна форма юмрука
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне юм-рук
  • форми мн. юмру́ци, (два) юмру́ка
Източник