ще́дрост

щèдрост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от щедър. В зелените кълнове ти виждаш и тържеството на труда си, и щедростта на земята. Йовков. Неговата щедрост е известна. 2. Щедър дар или постъпка. Трогнат съм от тази щедрост[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%89%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82/ ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Виж:
единствено число множествено число
нечленувана щедрост щедрости
членувана щедростта щедростите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне щед-рост
Източници