шуртя́

Тека в изобилна или силна струя; бликам, струя.

Прабългарска дума с ротацизъм. Сродни думи: чув. шăран „топя“, шăрат „отливам“, тур. sızmak „тека бавно, изтичам“ < тюрк. *sɨŕ-.

шуртене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице шуртя шуртим
второ лице шуртиш шуртите
трето лице шурти шуртят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице шуртях шуртяхме
второ лице шуртя шуртяхте
трето лице шуртя шуртяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице шуртях шуртяхме
второ лице шуртеше шуртяхте
трето лице шуртеше шуртяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шурти шуртете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шуртял шуртяла шуртяло шуртели
членувана шуртелия шуртялата шуртялото шуртелите
с пълен член шуртелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шуртял шуртяла шуртяло шуртели
членувана шуртялия шуртялата шуртялото шуртелите
с пълен член шуртялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шуртящ шуртяща шуртящо шуртящи
членувана шуртящия шуртящата шуртящото шуртящите
с пълен член шуртящият — — —
Деепричастие
шуртейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне шур-тя
  • форми шурти́ш, мин. св. шуртя́х, мин. прич. шуртя́л, несв.
Източници