1.

изви́рам

За течност — при врене се изпарявам.

Водата е извряла, останало е само месото.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извирам извираме
второ лице извираш извирате
трето лице извира извират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извирах извирахме
второ лице извира извирахте
трето лице извира извираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извирах извирахме
второ лице извираше извирахте
трето лице извираше извираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извирай извирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извирал извирала извирало извирали
членувана извиралия извиралата извиралото извиралите
с пълен член извиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извирал извирала извирало извирали
членувана извиралия извиралата извиралото извиралите
с пълен член извиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извиращ извираща извиращо извиращи
членувана извиращия извиращата извиращото извиращите
с пълен член извиращият — — —
Деепричастие
извирайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ви-рам
  • форми изви́раш, несв. и извря́, св.
Източник
изви́рам се

(пренебрежително) Идвам не навреме, измъквам се неизвестно откъде.

Откъде се извряха тия гости точно сега!
  • възвратен глагол
  • форми изви́раш се, несв. и извра́ се, св.

2.

изви́рам

1. За вода, поток, река — излизам на повърхността от земните недра; изтичам, бликам.

Под дървото извира вода.
Реката извира от Стара планина.

2. (преносно) За светлина — появявам се от тясно място, огрявам.

3. (преносно) За сълзи, кръв; думи, чувства, смях — появявам се в голямо количество, лея се безкрай, безспир.

Сълзи извираха от очите ѝ.
От душата ѝ извираше любов.

4. (преносно, само множествено число) За много хора — появяваме се отнякъде в голям брой.

От всички улички извираха хора.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извирам извираме
второ лице извираш извирате
трето лице извира извират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извирах извирахме
второ лице извира извирахте
трето лице извира извираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извирах извирахме
второ лице извираше извирахте
трето лице извираше извираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извирай извирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извирал извирала извирало извирали
членувана извиралия извиралата извиралото извиралите
с пълен член извиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извирал извирала извирало извирали
членувана извиралия извиралата извиралото извиралите
с пълен член извиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извиращ извираща извиращо извиращи
членувана извиращия извиращата извиращото извиращите
с пълен член извиращият — — —
Деепричастие
извирайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • форми изви́раш, несв. и извря́, св.
Източник