ше́там

1. Извършвам къщната работа.

Тя обича да шета.

2. (на кого) Слугувам, обслужвам. момите шетаха на баща си.

3. (разговорно, пренебрежително) Обикалям, скитам се, шаря.

Дружината му шеташе из района в продължение на десет години.

от *šętati - старобълг. шѧтание (Супр.). Произходът не е много ясен.

шетане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице шетам шетаме
второ лице шеташ шетате
трето лице шета шетат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице шетах шетахме
второ лице шета шетахте
трето лице шета шетаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице шетах шетахме
второ лице шеташе шетахте
трето лице шеташе шетаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шетай шетайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шетал шетала шетало шетали
членувана шеталия шеталата шеталото шеталите
с пълен член шеталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шетал шетала шетало шетали
членувана шеталия шеталата шеталото шеталите
с пълен член шеталият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шетащ шетаща шетащо шетащи
членувана шетащия шетащата шетащото шетащите
с пълен член шетащият — — —
Деепричастие
шетайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ше-там
  • форми ше́таш, несв.
Източници