ше́пот

1. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене.

Говоря с шепот.

2. (преносно) Лек шум, който наподобява такъв говор.

Шепотът на тревите.
шепотен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана шепот шепоти
членувана шепота шепотите
с пълен член шепотът —
бройна форма шепота
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ше-пот
  • форми само ед.
Източник