Източник
-
ше́пна -
Говоря с шепот; шептя, шушна.
Беше настинал и затова шепнеше.
шепнене
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | шепна | шепнем |
| второ лице | шепнеш | шепнете |
| трето лице | шепне | шепнат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | шепнах | шепнахме |
| второ лице | шепна | шепнахте |
| трето лице | шепна | шепнаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | шепнех | шепнехме |
| второ лице | шепнеше | шепнехте |
| трето лице | шепнеше | шепнеха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| шепни | шепнете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | шепнал | шепнала | шепнало | шепнали |
| членувана | шепналия | шепналата | шепналото | шепналите |
| с пълен член | шепналият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | шепнел | шепнела | шепнело | шепнели |
| членувана | шепнелия | шепнелата | шепнелото | шепнелите |
| с пълен член | шепнелият | — | — | — |
Минало страдателно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | шепнат | шепната | шепнато | шепнати |
| членувана | шепнатия | шепнатата | шепнатото | шепнатите |
| с пълен член | шепнатият | — | — | — |