ше́пна

Говоря с шепот; шептя, шушна.

Беше настинал и затова шепнеше.
шепнене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице шепна шепнем
второ лице шепнеш шепнете
трето лице шепне шепнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице шепнах шепнахме
второ лице шепна шепнахте
трето лице шепна шепнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице шепнех шепнехме
второ лице шепнеше шепнехте
трето лице шепнеше шепнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шепни шепнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шепнал шепнала шепнало шепнали
членувана шепналия шепналата шепналото шепналите
с пълен член шепналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шепнел шепнела шепнело шепнели
членувана шепнелия шепнелата шепнелото шепнелите
с пълен член шепнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шепнат шепната шепнато шепнати
членувана шепнатия шепнатата шепнатото шепнатите
с пълен член шепнатият — — —
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне шеп-на
  • форми ше́пнеш, мин. св. ше́пнах и шепна́х, мин. прич. ше́пнал и шепна́л, несв.
Източник