чудотво́рец

1. В религията — лице, което върши чудеса.

Свети Николай Чудотворец.

2. (преносно) Човек, чиито дела са невероятни, почти чудо.

единствено число множествено число
нечленувана чудотворец чудотворци
членувана чудотвореца чудотворците
с пълен член чудотворецът —
бройна форма чудотвореца
звателна форма чудотворецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чу-дот-во-рец
  • форми мн. чудотво́рци
Източник