Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. В приказките: магьосник.
2. (преносно) Човек, който очарова, пленява, омайва.
Произв. от *вълшебен. В нбълг. заето от рус. *волшебный, произв. от волхв.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | вълшебник | вълшебници |
| членувана | вълшебника | вълшебниците |
| с пълен член | вълшебникът | — |
| бройна форма | вълшебника |
|---|---|
| звателна форма | вълшебнико |