чудотво́рен

Който върши чудеса.

Чудотворно средство.
чудотворно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чудотворен чудотворна чудотворно чудотворни
членувана чудотворния чудотворната чудотворното чудотворните
с пълен член чудотворният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне чу-дот-во-рен
  • форми чудотво́рна, чудотво́рно, мн. чудотво́рни
Източник