чароде́ен

1. Който върши чудеса; вълшебен.

2. Който покорява с чара си; прелестен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чародеен чародейна чародейно чародейни
членувана чародейния чародейната чародейното чародейните
с пълен член чародейният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ча-ро-де-ен
  • форми чароде́йна, чароде́йно, мн. чароде́йни
Източник