Източник
-
чорбаджи́я -
1. (историческо) Едър собственик по време на турското робство в България.
-
2. (разговорно) Едър собственик, богаташ.
-
3. (разговорно) Собственик, стопанин.
Кой е чорбаджията на това куче?
Чорбаджийски чушлета/чушки
Вид дълги леко люти чушлета/чушки.
чорбаджийски
— прилагателно име
Чорбаджийска къща.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | чорбаджия | чорбаджии |
| членувана | чорбаджията | чорбаджиите |
| звателна форма | чорбаджийо |
|---|