Източник
-
чино́вник -
1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикновено обработва документи.
-
2. (преносно, пренебрежително) Бюрократ, бездушен служител.
- служител
- служещ
- длъжностно лице
- държавен служител
- функционер
- агент
чиновнически
— прилагателно име
Чиновническа работа.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | чиновник | чиновници |
| членувана | чиновника | чиновниците |
| с пълен член | чиновникът | — |
| бройна форма | чиновника |
|---|---|
| звателна форма | чиновнико |