чино́вник

1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикновено обработва документи.

2. (преносно, пренебрежително) Бюрократ, бездушен служител.

чиновнически — прилагателно име Чиновническа работа.
единствено число множествено число
нечленувана чиновник чиновници
членувана чиновника чиновниците
с пълен член чиновникът —
бройна форма чиновника
звателна форма чиновнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чи-нов-ник
  • форми мн. чино́вници
Източник