Източник
-
служи́тел -
1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ.
-
2. (преносно) Лице, което работи или служи (на човек, на идея).
Служител на просветата.
Служител на родината.
Божи служител.
-
3. (остаряло) Прислужник.
Служител в училището.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | служител | служители |
| членувана | служителя | служителите |
| с пълен член | служителят | — |
| бройна форма | служителя |
|---|---|
| звателна форма | служителю |