честолюби́в

1. Който грижливо цени личната си чест и достойнство, та мъчно понася обиди.

2. Който се стреми към превъзходство над другите; амбициозен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана честолюбив честолюбива честолюбиво честолюбиви
членувана честолюбивия честолюбивата честолюбивото честолюбивите
с пълен член честолюбивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне чес-то-лю-бив
Източници