ченге́л

Желязна пръчка с куки в двата края.

Закачиха закланото агне на ченгела.

Заета от тур. çengel „кука, кукичка, ченгел“ от нперс. چنگال [čangāl] и چنگل [čangal] „лапа, нокът“.

Пиша ченгели

(разговорно) Пиша грозни и нечетливи букви.

Тегля думите с ченгел (от устата)

(разговорно) Много трудно получавам отговор на въпросите си.

единствено число множествено число
нечленувана ченгел ченгели
членувана ченгела ченгелите
с пълен член ченгелът —
бройна форма ченгела
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чен-гел
  • форми мн. ченге́ли, (два) ченге́ла
Източници