ку́ка

1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо.

Куките на закачалката.
Кука за въдица.

2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене.

Плета с две куки.

3. (преносно, разговорно, пренебрежително) За човек — шегаджия, драка.

Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.
Ставам/стана на кука

Отслабвам много.

Прав като кука

Много крив, изкривен.

кукичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кука куки
членувана куката куките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ку-ка
  • форми мн. ку́ки
Източник