Източник
-
ку́ка -
1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо.
Куките на закачалката.
Кука за въдица.
-
2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене.
Плета с две куки.
-
3. (преносно, разговорно, пренебрежително) За човек — шегаджия, драка.
Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.