Източник
-
цини́к -
1. (историческо) Привърженик на древногръцко учение, проповядващо презрение към земните блага.
-
2. Циничен човек.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | циник | циници |
| членувана | циника | циниците |
| с пълен член | циникът | — |
| бройна форма | циника |
|---|---|
| звателна форма | цинико |