цини́к

1. (историческо) Привърженик на древногръцко учение, проповядващо презрение към земните блага.

2. Циничен човек.

единствено число множествено число
нечленувана циник циници
членувана циника циниците
с пълен член циникът —
бройна форма циника
звателна форма цинико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ци-ник
  • форми мн. цини́ци
Източник