храм

1. Богослужебна сграда; църква.

Влизам в храма.

2. (преносно) Място, където се изпитва благоговение пред това, което се създава или твори там.

Театърът е храм на изкуството.

храмъ старобългарски храм

ст.-бълг. храмъ ναός, οἰκία, οἶκος (Мар., Зогр., Син. пс., Супр.), храмина δῶμα, οἰκίσκος (Супр.). Сродни форми: сърбохърв. храм „дом, храм“, храмац „овчарска колиба“, словен. hram „постройка, жилище, склад, хамбар, храм“, чеш. chrám, chrámina, слов. книж. chrám „храм, църква“, пол. остар., диал. chromina „сламена колиба, сайвант“, д.-луж. сhrоm „здание, старична стопанска постройка, сеновал“, рус. хоромы „покрив, къща, стопански постройки, бараки“, укр. хорома „сеновал, голяма къща“, хоромина „стопанство“, белор. харом „покрив“. Старобълг. > рус. храм. Праслав. *xormъ/*xorma „дървена постройка, навес“. Думата няма сигурна етимология. Родството със ст.-инд. harmyam- „крепост“, авест. zairimya- „голяма къща“ е фонетически невъзможно (*g^h > слав. *z). Сравнението със ст.-инд. „кожа, щит“, ст.-в.-нем. scirm/scherm „щит, заслон“, ст.-прус. kermens „тяло“ е трудно по семантични причини (*(s)ker-men- „изделие от кожа“ ~ „постройка от дърво“) и не обяснява слав. форма (очакавано *kermę, *xormę).

храмов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана храм храмове
членувана храма храмовете
с пълен член храмът —
бройна форма храма
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне храм
  • форми хра́мът, хра́ма, мн. хра́мове, (два) хра́ма
Източници