олта́р

1. Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е разположен престолът за четене на литургия; царски двери.

2. (преносно) Жертвеник.

Положи себе си пред олтара на свободата.
единствено число множествено число
нечленувана олтар олтари
членувана олтара олтарите
с пълен член олтарът —
бройна форма олтара
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ол-тар
  • форми мн. олта́ри, (два) олта́ра
Източник