хору́гва

(специално) Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди.

хорѫгы старобългарски хору́гва

старобълг. хорѫгы σκη̃πτρον „жезъл“ (Супр., Борил. син.). Праслав. *хоrǫgу (u-основа) (сърбохърв. хоругва, хоруга, словен. karogla, ст.-чеш. korúhva, чеш. korouhev, слов. korúhev „знаме“, пол. chorągiew „знаме; воински отряд“, chorąży „байрактар“, г.-луж. khorhoj, д.-луж. chórugoj, chórgoj „знаме“, ст.-рус. хоругы „знаме, хоругва, племе“, рус. хоруговь, укр. хоругов, диал. корогва) е с несъмнен източен произход. Обикновено се смята за заемка от старотюрк. oroŋo/uruŋu „знаме“ или ст.-монг. oruŋɣa, калм. орңh „знаме, знак“. Тези форми обаче са най-вероятно заети от езика на руан-руаните, срв. мандж. χoroŋɣo/χoroŋɣu „могъществен, величествен, воинствен“, произв. от χoron „величие, могъщество; воинственост, храброст; титла“, χoroŋɣo toose „голяма власт“ (ССТМЯ, т.І: 416), със специализация на значението „власт“ > „символ на власт, insignia“ > „знаме, жезъл“.

единствено число множествено число
нечленувана хоругва хоругви
членувана хоругвата хоругвите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хо-руг-ва
  • форми мн. хору́гви
Източници