зна́ме

Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, организация, армия, кораб и други.

знамѧ старобългарски зна́ме

старобълг. знамѧ, старорус. знамя „знак, печат“, чеш. znamě, пол. znamię „признак“. Праслав. *znamę, от *znajǫ, *znati „зная“, срв. старогр. γνῶμα „признак“. Производни са старобълг. знамениѥ σημεῖον, σφραγίς „знак, печат“ (Зогр., Мар., Асем., Супр., Сав. кн., Боян.), знаменати σφραγίζειν „подпечатвам“ (Зогр., Мар.).

Вдигам/вдигна знамето (на нещо)

Организирам борба за нещо.

Вдигам/вдигна бялото знаме

Предавам се, съгласявам се с нещо, с което не съм бил съгласен.

Нареждам се/наредя се под знамето (на нещо)

Включвам се в нещо; приобщавам се.

единствено число множествено число
нечленувана знаме знамена
членувана знамето знамената
  • съществително име, среден род
  • пренасяне зна-ме
  • форми мн. знамена́
Източници