хляб

1. (само единствено число) Основното тестено изделие, приготвено от брашно, вода и сол.

2. Къс изпечено тесто от тези продукти.

Купувам си хляб.
Мога да изям два такива хляба наведнъж.

3. (преносно, само единствено число) Прехрана.

Едва осигуряваме хляба.

хлѣбъ старобългарски хляб

От старобългарската дума хлѣбъ. Същият правопис е запазен до 1945 т. Стара заемка от германските езици - сравни с гот. hlaifs, староисл. hlėifr, откъдето произлизат и фин. lеiрä „хляб“ и латв. klaips „кравай“.

Давам хляб в ръцете (на някого)

Обучавам, научавам някого на занаят, работа.

Давам хляб в ръцете (на някого)

Намирам или давам работа на някого.

хлебче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана хляб хлябове
членувана хляба хлябовете
с пълен член хлябът —
бройна форма хляба
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хляб
  • форми хля́бът, хля́ба, мн. хля́бове, (два) хля́ба
Източници