Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Кръгъл домашно приготвен без квас хляб; пита.
2. (диалектно) Баница.
погача старобългарски пога́ча
старобълг. погача (Хороскоп, 14 в.) Заемка от лат. fосāсеа , ж.р. от focāсius, срв. лат. pānis focāсius „хляб, печен на жарава“, ит. fосассiа, фр. fouasse, кат. fogassa, пров. fogassa, исп. hogaza, порт. fogaza „вид тестено изделие, баница“. Заета в рум. pogace.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | погача | погачи |
| членувана | погачата | погачите |