пога́ча

1. Кръгъл домашно приготвен без квас хляб; пита.

2. (диалектно) Баница.

погача старобългарски пога́ча

старобълг. погача (Хороскоп, 14 в.) Заемка от лат. fосāсеа , ж.р. от focāсius, срв. лат. pānis focāсius „хляб, печен на жарава“, ит. fосассiа, фр. fouasse, кат. fogassa, пров. fogassa, исп. hogaza, порт. fogaza „вид тестено изделие, баница“. Заета в рум. pogace.

единствено число множествено число
нечленувана погача погачи
членувана погачата погачите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне по-га-ча
  • форми мн. пога́чи
Източници